„Ти си това, което ядеш!” Следвайки тази максима, разговаряхме за здравословното хранене на децата с Магдалена Пашова – нутриционист, чиято цел е да помогне на хората да разберат влиянието на храните и храненето върху здравето им и да изградят свой собствен начин на хранене. „Самата наука е нова и динамична. Повечето хора у нас смятат, че здравословно хранене означава консумиране единствено на растителни продукти, но това не е така.

 

В България липсва уважението към храната.

 

Начинът на хранене на българите прилича на  американския–суха храна, хамбургери, сандвичи, сладкиши, безалкохолни напитки, хапване набързо…”

 

 

Тя ни разяснява какво е здравословно  хранене: „Балансирано и разнообразно хранене, което включва главно храни с чист произход, които са лесноусвоими от организма. Важно е не само какво ядем, но и какво от изяденото се усвоява от нашия организъм. А усвояването зависи и от начина ни на хранене  - ако сме напрегнати, ако се храним набързо, ако не дъвчем добре, храната не се усвоява пълноценно. Например, когато тялото ни е под стрес, то синтезира основно стресогенни хормони и не синтезира в достатъчно количество необходимите ензими за разграждането на храната.

 

Здравословното хранене е комбинация от това какво, как и колко ядем.

 

Изграждането на хранителни навици трябва да започне още в ранна детска възраст, защото първите 7 години са основополагащи. „Моделът, който задаваме на децата у дома, ще им остане за цял живот. Първите 3 години са най–важните, защото тогава ние, родителите, имаме най-силно влияние върху начина на хранене на децата. Например, ако едно дете на 4-5 г. яде сладолед, това е защото само го е поискало. Но ако едно дете на 2-3 г. яде сладолед – това е, защото някой му го е купил и дал. То не знае каква е тази храна, за да я поиска само. Трябва да използваме този период, за да предлагаме на децата здравословни храни с чист произход, без съдържание на захар, изкуствени вкусове, подсладите и т.н. Така детето ще свикне с тези вкусове, ще ги обикне и ще ги предпочита, а това означава, че ще сме му създали правилни навици за хранене.

 

 Ясно е, че не можем да предпазим детето изцяло от неполезните храни. В някакъв момент то ще ги опита. Нито има как да го избегнем, нито е  необходимо, защото всяка крайност е нездравословна. Но трябва да обясним на детето, че има храни, които са за всеки ден, които са полезни и му помагат да расте здраво. А има и храни (които аз лично  наричам храни лакомства), които не са здравословни и не са за всеки ден.

 

 

Най-важен в случая е личният пример, който даваме като родители.

 

Така идва и въпросът как да изградим здравословни хранителни навици на децата. Това е обширна тема и всяка една възрастова група има своите специфики и нужди. Магдалена Пашова обобщава най-важните от тях:

 

До 2 години

 

 

До втората година говорим за захранване, а не за хранене, защото детето все още не може да яде храните на възрастните.

 

 

2-6 години: трябва да заложим на разнообразието

 

Почти всички храни са въведени в менюто, и е важно да заложим на разнообразието. Детето трябва да опита различни вкусове, да свикне с това да вижда различни неща на масата - като цветове и аромати, за да избегнем злоядството, което често се развива след 3^-тата година до към 6-7-^та година. Злоядите деца отбягват разнообразието и се фокусират върху 3-4 любими храни - нещо тестено, сладко или с мляко. При такова ограничено меню, неименуемо се стига до хранителни дефицити и децата стават или хиперактивни, или развиват дефицит на внимание. Тръгвайки на предучилищна и училище, те обикновено имат трудности с фокусирането и/или запомнянето. Това не са само поведенчески проблеми - често са породени от липси в организма на есенциални мастни киселини[1] и мастно разтворими витамини[2], които няма как да се набавят при ограничен хранителен режим. 

 

7-10 години: децата вече могат сами да си купуват храна

 

С тръгването на училище децата обикновено получават първите си джобни пари и възможността сами да си купуват храна. За съжаление има голям проблем с регулациите в България относно продажбата на храна на териториите на училищата. Позволява се продажбата на всевъзможни подобия на храни в училищата, нещо което в държави като Франция и Швейцария е много добре регламентирано – на териториите на училището въобще не се продават нездравословни храни. Така детето не е подложено на изкушения. Едно дете е на 6-7 години трудно може да прави съзнателен избор, особено когато във вкъщи не му позволяват да консумира вафли, чипсове и т.н. Напълно естествено е то се възползва от свободата си да купува, за да избере точно тези храни.

 

11-18 години (тийнейджърство): време на отхвърляне на всички модели

 

Тийнейджърството е най-предизвикателният период, време на отхвърляне на всичко познато и търсене на лична свобода. Обикновено дори деца, които са израснали в семейства с добри хранителни навици и модели на хранене, през този период искат да правят точно обратното. Истината е, че това е временно и децата, които са израствали в семейства с добре зададен модел на хранене, после пак се връщат към него. Но във всеки случай най-важното е да имат подкрепата и разбирането на родителите си. В никакъв случай не бива да бъдат упреквани и критикувани заради избора си на храна, защото колкото повече натиск оказват родителите, толкова повече децата ще ги отхвърлят.

 

 

Става ясно, че пред вече изградения и заложен модел на хранене има много препятствия. Едно от най-големите е самостоятелното хранене на децата, когато те са на училище и взимат пример едно от друго. Как да се справим с тези изкушения  - възможно ли е изобщо и има ли алтернативни решения:

 

 

„Няма универсална рецепта как да постъпим. Аз винаги давам за пример Франция, където храненето е национална култура, която се подкрепя от всички институции – училища, детски градини и т.н. Всички училища имат собствена програма за хранене, готви се на място, децата ядат едно и също. Имат месец на шеф готвача, когато прочути готвачи готвят заедно с децата и така се създава уважение към хубавата храна. Но аз вярвам, че и у нас промяната е възможна. Запознах се с една майка, която въведе кутиите за обяд или т.нар lunch box в училището на своите деца. Тя започна инициативата там, като първо децата й подариха на съучениците си кутии за обяд. След това, бяха организирани уъркшопи, където всички деца заедно приготвяха обяд. Накрая стана модерно децата да си носят обяд от вкъщи.

 

Децата са като отворени книги -

важно е какво ще запишем в тях.

 

В този ред на мисли, се запитахме има ли храни, които трябва да изключим изцяло от менюто на децата си и такива, които са незаменими:

 

 

Има храни, които нямат място в ежедневното меню и е добре да се избягват. Това са всички храни и напитки, съдържащи захар - газирани напитки, готови сокове, сладкиши, бонбони, вафли, чипсове и др. Те са т.нар. антихрани, защото съдържат антинутриенти – вещества, които нищо не дават на организма, не му помагат да расте, да се развива, да бъде здрав и в същото време отнемат от другите вещества, които той е приел през полезните храни. Захарта например извлича минералите от тялото.

 

 

При честа консумация на храни, съдържащи захар, неименуемо се стига до затлъстяване и проблеми със зъбите, както и до емоционални проблеми. Има безспорни доказателства, че честата консумация на сладки неща оказва влияние върху поведението на детето и води до хиперактивност, дефицит на вниманието и трудност при фокусиране.  

 

 

Моят съвет е да избягваме тези храни с уговорката, че е много трудно да ги изключим изцяло от менюто. Но може да опитаме да спазваме баланс – една бисквитка на ден, а не цял пакет, за да не караме детето да се чувства ощетено.

 

 

През останалото време трябва да наблягаме на полезните храни. Ако трябва да определя нещо като незаменима храна – това са зеленчуците. Те трябва да съставят основата на едно меню, независимо дали става въпрос за възрастен или за дете. Аз много харесвам понятието хранене, базирано на растения. Това не означава вегетарианство или веганство, а хранене, в чиято основа е разнообразието от зеленчуци. Зеленчуците, освен познатите витамини, минерали и фибри, съдържат т.нар. фитонутриенти .

 

 

Фитонутриентите са много силен антиоксидант, подпомагат имунната ни система, здравето на стомашно-чревния тракт, така че те за мен са незаменими и е хубаво да заемат около 60-70 % от дневното меню.

 

 

По отношения на децата, незаменими са и есенциалните мастни киселини - особено омега-3 мастни киселини, които са от основно значение за развитието на мозъка.  При децата мозъкът расте и се развива.  Те усвояват много нови знания. Затова е важно мозъкът да бъде нахранен. Деца, които имат трудности с училище – с концентрацията и запомнянето, много често страдат от дефицит на есенциални мастни киселини. Проблемът с омега-3 мастните киселини е, че се среща в много малко храни, които обикновено не присъстват в менюто и трудно се усвояват- мазни риби, различни ядки - ленено семе, конопено семе, чия семена. Затова омега-3 мастните киселини са едно от нещата, които трябва да се взимат под формата на хранителна добавка.

 

 

Но много често дори да спазваме всички препоръки за здравословно хранене, детето може да се окаже с наднормено тегло. Как да постъпим в тази ситуация и какви са първите стъпки, които да предприемем?

 

 

На първо място е важно да установим каква е причината за това наднормено тегло:– прекаляване с храна - неполезна храна и заседнал начин на живот – ако детето не спортува, прекарва много време пред компютъра или телевизора,  яде различни сладкиши, тестени изделия, газирани напитки, не се спазват часове на хранене и буквално през целия ден нещо се хапва, естествено се стига до натрупване на излишни килограми. Наднорменото тегло може да бъде причинено и от здравословни проблеми – със щитовидната жлеза, хормонален дисбаланс, дисбаланс на чревните бактерии - чревна дисбиоза, или хранителна алергия. В този случай е много важно хранителният проблем да бъде диагностициран и третирам. В някои случаи това може да стане само посредством хранителен режим, в други случаи може да има нужда от временна терапия с подходящи медикаменти или хранителни добавки. При малки деца аз не препоръчвам стриктни хранителни режими, рестриктивни диети и следене от страна на родителя. Децата са много чувствителни и при тях всяка крайност може да окаже отрицателно влияние.  Много е важен и начинът, по който обясняваме на децата, че имат проблем с килограмите или здравословен проблем. При по-малките деца това със сигурност трябва да стане под формата на игра - трябва да е забавно, илюстративно, за да разбере детето информацията. При по-големите деца, които са тръгнали на училище, може да обясняваме нещата с повече факт и информация. Но най-важното е това да се случва с много обич и подкрепа от страна на родителя, без критика. Това, което забелязвам в много от случаите, когато детето има проблем с килограмите или избора на храна е, че родителя започва да действа като „хранителна полиция” – строго следене, обвинение, критикуване. Това е много неподходящо и емпатията трябва да бъде водеща, заедно с личния пример.

 

Спортът също е много важен.

Всеки  ден децата имат нужда да прекарват време на открито, да се движат.

 

Спортът за тях може да бъде и просто игра навън. Вярно е, че в големия град това може да е по-трудно, но със сигурност трябва да им осигурим ежедневно движение и време на открито. Трябва да използваме уикендите, за да ги изведем някъде сред природата и това също е модел, който задаваме ние родителите. Уикендът не е време, което да прекараме в мола. В София може да отидем за 2 часа на Витоша. Така ще стимулираме детето да е навън и да се движи. Разбира се, през седмицата има различни опции за спортове, включително и на закрито. Колкото и да е трудно от гледна точка на логистика, важно е да отделим време и усилия за спортуването.

 

 

Още полезна информация по тези теми може да откриете в статията „Как да възпитаме у децата любов към спорта?” и книгите „Защо трябва да се храня здравословно?” и „Защо трябва да спортувам?”, които са разработени специално за подрастващи деца и по подходящ начин им обясняват най-важните понятия за спортуването и здравословното хранене.

 

 

Визитка:

 

Магдалена Пашова е холистичен нутриционист. Понятието „холистичен нутриционист“ е чуждица в българския език и невинаги е правилно разбрано. Най-близкото определение е хранителен терапевт, защото работата ми е да науча хората за влиянието на храните и храненето върху здравето им, да им помогна да разбират по-добре езика на собствените си тела и да изградят свой собствен начин на хранене, който най-добре отговаря на потребностите на телата им и на начина им на живот.

 

Завършва университета с бакалавърска степен МИО и магистратура Финанси, работи 8 години за водеща международна корпорация в областта на финансовото консултиране, но усеща, че това не е нейното призвание. Започва да изучава психология и завършва CSNN със специалност холистичен нутриционист, а в последствие и сертификационен курс по вибрационна медицина (цветотерапия) към академията Australian Bush Flower Essences.