Как да възпитаме у децата любов към спорта?

Възпитаването на любов към спорта е дълъг и постоянен процес, който трябва да започне от ранна детска възраст, при това с най-простите и любими за малчуганите занимания като игрите в парка, карането на колело, ролери и т.н.

Спортът има голяма роля в развитието на детето. Той е важен за израстването и  за изграждането на различни качества – физически, емоционални, психологически и социални. Практикуването на спорт от ранна детска възраст несъмнено има положителен ефект върху здравето на децата - подобрява цялостното им функционално състояние, укрепва опорно-двигателния апарат, подобрява гъвкавостта, силата и бързината, координацията и пространствената ориентация. Но освен това допринася и за емоционалното и психологическото развитие.  Чрез спорта децата укрепват своята психика, преодолявайки различни трудности както от физическа, така и от психологическа и емоционална гледна точка. Усещането за победа над самия себе си допринася за самоуважението, удовлетворението, доброто самочувствие на детето и изграждането на неговата индивидуалност. 

Много често обаче децата нямат желание да спортуват. За това, как да възпитаме у тях любов към спорта, си поговорихме със Снежана Иванова, която е тренирала лека атлетика,  от 20 години работи като спортен журналист и е редактор в детско-юношески спортен сайт. „Според мен все повече родители търсят начини децата им да спортуват, но за жалост, това се случва само в по-ранна възраст. Когато в тийнейджърска възраст интересите на децата се променят, и на възрастните, става трудно да ги насърчават да се движат. Тогава в спорта остават само наистина запалените деца. Срещат се и такива, които започват да посещават фитнес залите с цел да моделират телата си, но често има залитане в една или друга посока. Именно заради това е много важно точно в тази възраст да се намери балансът и да се дадат точни насоки на подрастващите кое е полезно за тях и кое бе им помогнало в бъдеще. Тревожни са фактите, че 60% от подрастващите в България са с гръбначни изкривявания, а около 17% от учениците от 1^-ви до 12^-и клас са с наднормено тегло.

Важен е личният пример. Когато ние като родители не се интересуваме от спорт, не проявяваме никаква физическа активност освен почистването на дома и ходенето на работа, то няма как да искаме от детето си да бъде нещо различно. Възпитаването на любов към спорта е един дълъг и постоянен процес, който трябва да започне още от най-ранна детска възраст, при това с най-простите и любими за малчуганите занимания като игрите в парка, карането на колело, ролери и т.н.”

Всички ние знаем, че спортът е много важен. Но когато става въпрос за децата възникват много въпроси. Колко точно е нормално да се натоварва? Кой е най-подходящият спорт за моето дете? Ами ако спортуването повлияе лошо на оценките в училище? А, ако детето отказва изобщо да спортува? Намирането на отговори на тези въпроси е трудно. Но не бива да позволим това да е причина да не насърчаваме достатъчно децата да спортуват.

„Началната възраст за тренировки е специфична във всеки спорт. При всички случаи обаче не трябва да чакаме детето да навърши 10 години, за да се сетим, че е крайно време детето да започне да спортува. За мен най-правилно е да му се даде възможност да пробва или поне да наблюдава различни спортове и то само да определи къде му е най-интересно. Няма лошо децата да се занимават с повече от един спорт и да се съсредоточат върху един от тях само ако искат да се развият като състезател в него. Понякога спортовете взаимно се допълват и не пречат един на друг. Моята дъщеря например пробва като по-малка тенис, айкидо, лека атлетика, преди да се насочи окончателно към баскетбола, който и в момента съчетава с атлетика.

Но и не всяко дете е спортист. Не на всяка цена трябва да накараме детето да спортува. Ако нищо, което минава за спорт, не му харесва, можем да потърсим някакви алтернативи. На помощ идват разходките в природата, планинският туризъм, танците – народни или модерни, играта на боулинг и дори джагите, където движението не отстъпва на други по-известни спортове. Така ще дадем възможност на детето да избере нещо, което ще прави с удоволствие, а не по принуда.”   Повече идеи може да откриете в книгата "Защо трябва да спортувам?" или да посетите раздел "Клубове" на Viasport.bg.

След като детето си избере подходящия спорт, идва ред на организацията на времето и откриването на баланса между училището, тренировките и личното време. Това невинаги е лесно и трябва да намерим начин да не натоварваме детето и все пак то да има време за игри. „В наши дни липсата на време е сериозен проблем и за малки, и за големи. Но при желание и от двете страни  решение винаги се намира. Добър вариант за по-лека организация е записването на детето в спортни занимания, които се провеждат в сградите на детската градина или училището след края на учебния ден. От личните си наблюдения съм установила, че децата се справят много по-успешно с натоварения график, от който ние, възрастните, обикновено се притесняваме. Дори стават по-организирани и отговорни. Когато обаче ангажиментите дойдат в повече на малчуганите, тогава семейният съвет трябва да реши кое занимание да пожертва. И дано това не става за сметка на физическата активност, която всяко дете трябва да има в ежедневието си.”

Много често след известно време, прекарано в стриктен режим училище – тренировки –домашни, децата губят желание да спортуват. Също и ако повечето им приятели не спортуват. Ето съветите на Снежана Иванова относно това, как да ги мотивираме да продължат да спортуват: „На помощ идват историите и примерът на големи и популярни спортисти, които също са изпитвали затруднения в трениворъчния процес, но после са изживели най-щастливите си мигове на триумф. Ако пък детето може лично да се запознае с такъв спортист, сигурна съм, че това ще е мощен стимул за промяна в мисленето му и то ще е готово да продължи напред въпреки трудностите. Що се отнася до приятелите – малките винаги се адаптират по-лесно от възрастните в отношенията си с хората и не смятам, че за тях ще е голям проблем да намерят приятели и около спорта, който практикуват.”

Не забравяйте, че прекалената взискателност може да демотивира детето. Важно е да го насърчим да спортува, но не и да го принуждаваме. Задължително е обаче да има достатъчно движение в ежедневието на малчуганите. Има достатъчно начини чрез които да осъществим това. „Алтернативи винаги има, стига да сме отворени към новото, да търсим познанието и най-важното – да се забавляваме.”

Визитка:

Снежана Иванова е на 41 г., близо 20 от тях е посветила на спортната журналистика – професията, която обича и е мечтаела да практикува от малка. Преди това спортува активно – тренира лека атлетика. Има дъщеря на 16 г., която тренира баскетбол. Като журналист в редица спортни издания отразява някои от най-големите спортни форуми, включително летни и зимни олимпийски игри. В момента е редактор в сайта за детско-юношески спорт Viasport.bg и така следи развитието на младите спортисти и физическото възпитание на подрастващите