2 април – Международен ден на детската книга

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ДЕТСКАТА КНИГА!

 

Ние, хората, сме естествено привързани към ритмиката и повторяемостта, тъй както магнитът естествено привлича металните стружки или както във всяка снежинка водните кристалчета естествено се подреждат в красиви форми. Децата обичат в приказките и стиховете да има повторения, рефрени, отново и отново появяващи се мотиви – не само защото носят радост при всяко ново разпознаване, а и защото задават ред в текста. Светът притежава красива подреденост. Все още си спомням как като дете се стремях към справедливост и симетричност във всичко – ако барабанях с пръсти, броях по колко пъти всеки пръст е чукнал по масата и гледах и останалите да тупнат по толкова. А когато ръкоплясках, редувах коя ръка върху коя да пляска – първо лявата върху дясната ръка, а после дясната върху лявата, защото иначе ми се струваше нечестно. Разбира се, този инстинктивен стремеж към баланс сега ми изглежда смешен, но той показва нуждата на всеки един от нас, дори на малкото дете, да съхрани равновесието в света…

 

Обичта на децата към стихотворенията и приказките идва от тяхната естествена нужда да подредят хаоса на живота. Римите, народните песни, игрите, приказките, стиховете - всички тези ритмично организирани форми, помагат на децата да намерят своето място. Благодарение на тях, децата разбират, че в света редът е възможен и че всеки има уникално място в него. Същото важи и за книгите. В тях редът идва през ритъма на думите, оформлението на страниците, илюстрациите…, които задават една структурна цялост…

 

Книгата е тайнство, в което невидимото става видимо, а недостижимото – достижимо. Дори да не го разбираме в момента на четене, думите оставят своя отпечатък в съзнанието ни и по един или друг начин влияят на бъдещето ни. Картинните книги са като ковчеже за съкровища, скътали опит и мъдрост. Културните пластове, скрити в тях, подготвят място за впечатленията, които децата ще трупат в бъдеще, както и за уменията да живееш и оцеляваш като личност в този свят.

 

В детските книги се показва уважение към всяко малко нещо. Показва се свят, който всеки път сякаш се създава наново, една игрива и красива сериозност, без която всичко, включително детската литература, би била просто едно празно занимание.

Накратко:
Книгите помагат на децата да разберат, че редът в света е възможен и че всеки от нас има своето място в него. Всичко в книгите говори за това – ритъмът на думите, картинките по страниците, подреждането на буквите... Голямото се разкрива чрез малките неща. Книгата е тайнство, в което невидимото става видимо, недостижимото – достижимо. Всяка детска книга носи и показва уважение към малките неща, в които се крие голямото утре.

Този сайт използва "бисквитки". Ако продължите да използвате сайта вие се съгласявате с употребата на "бисквитки". Научете повече.
x