Честит празник на детските книги!

 „Расти с книга!"

 

"Когато бях малък, обичах да си строя къщички от кубчета и да ги пълня с какви ли не играчки. Вместо покрив, често най-отгоре слагах книжка - детска и с картинки. Представях си как се мушвам в къщичката, как полягам на леглото от кибритена кутийка и гледам ту облаци по небето, ту звезди – зависи коя картинка от книжката ми харесваше най-много.

Съвсем несъзнавано съм следвал стремежа на всяко дете да си създам уютна и безопасна среда. И го правех чрез детските си книжки.

След това поотраснах, научих се да чета и във въображението ми книгите от покриви се превърнаха в пеперуди. Или дори в птици. Страниците им ми напомняха на криле, които шумолят във въздуха. Струваше ми се, че книгата, която лежи на перваза на отворения прозореца всеки миг ще отлети към далечни страни. Вземах я внимателно в ръце, разгръщах страниците, започвах да чета и тя се успокояваше. После, заедно с книгата, тръгвах към непознати земи и светове, носен от крилете на собствената си фантазия.

Каква радост е да държиш нова книга в ръцете си! Още не знаеш за какво се разказва в нея. Едва се удържаш да не отвориш на последната страница и да разбереш какво става. А как хубаво мирише! И не можеш да разложиш този аромат на отделните му съставки – не е нито само аромат на мастило, нито на лепило… Не, това е точно ароматът на книгата – вълнуващ и неповторим. Ъгълчетата на някои страници още са залепнали, сякаш книгата не се е събудила. Ще се събуди, когато ти започнеш да я четеш.

Ти порастваш, а светът около теб става по-сложен. Възникват въпроси, на които не всеки възрастен е готов да отговори. А толкова ти се иска и ти е важно да споделиш с някого съмненията и тайните си. И ето тук на помощ ти идва книгата. Вероятно мнозина са се улавяли да си мислят: „Ама това е написано точно за мен!” Любимият ти герой неочаквано се оказва почти същият като теб. Дори проблемите, през които минава с чест и достойнство, са същите. А може би този герой не прилича съвсем на теб, а просто на теб ти се иска да му подражаваш и да си също така смел и находчив.

Когато някое момче или момиче ми каже: „Аз не обичам да чета!”, винаги ми става много смешно. Не му вярвам. Сигурен съм, че обича да яде сладолед, да играе на различни игри, да ходи на кино… С други думи, обича удоволствията. Значи обича и четенето. Защото то не е само труд, не е просто възпитание на чувствата, развитие на фантазията и на собствената личност, но преди всичко и най-вече четенето е огромно удоволствие.

Точно заради това пишат своите книжки и детските писатели!"

 

 Сергей Махотин е детски писател, носител на престижната литературна награда на името на Самуел Маршак и включен в почетния списък на Международния съвет за детската книга. Автор е на повече от 20 книги за деца и тийнейджъри и един от най-обичаните съвременни руски детски писатели.

Този сайт използва "бисквитки". Ако продължите да използвате сайта вие се съгласявате с употребата на "бисквитки". Научете повече.
x