5 качества, които трябва да възпитате у децата си до 5-годишната им възраст

1. Честност: научете детето си да казва истината

 

Как да насърчите детето си да бъде искрено? Много просто - бъдете пример за подражание! Децата винаги се опитват да подражават на родителите си.

 

Йоана беше решила да ограничи срещите на сина си с един от неговите приятели – Габи, защото момчетата постоянно се боричкаха. Когато майката на Габи се обади, за да уговори среща, Йоана излъга, че синът й е болен и ще остане вкъщи за известно време. Тя беше решила, че синът й Мишо не трябва да се вижда с Габи за известно време. Мишо чу разговора и попита майка си от какво е болен и какво не е наред с него. Йоана обясни на сина си, че е излъгала, защото не иска да нарани чувствата на майката на Габи, и след това обясни надълго и нашироко за различните видове лъжи. Мишо се обърка и разбра само, че хората понякога лъжат и това е нормално.

 

 

Дори да не подозирате, децата попиват всичко от своите родители, затова те не трябва да разбират, че вие лъжете. Никога не казвайте, например – „Няма да казваме на татко, че ядохме шоколад този следобед.” Детето трябва да разбира и да вижда, че възрастните са честни един с друг. Затова и в ситуацията на Йоана би било много по-уместно тя да бъде честна:

 

Днес не е добър ден за игра. Притеснявам се, че миналата седмица се карахте и боричкахте през цялото време. Мисля, че трябва да не се виждате известно време.

 

 

Освен да бъдете честни, трябва и да внимавате как реагирате, когато знаете, че детето ви лъже. Помогнете му да намери начин да ви каже истината.

 

Когато майката на 4-годишната Яна влиза в дневната, забелязва, че едно от цветята й е паднало и няколко от клонките му са откършени. Тя знае какво се е случило – вече е виждала как дъщеричката й си играе с куклите, които се „катерят” по растението. Тогава е направила забележка на Яна да не си играе с растенията вкъщи. Сега майка й я пита какво се е случило и детето казва, че кучето е виновно. В тази ситуация майката на Яна реагира разумно. Тя прекъсва историята на дъщеря си и й казва: „Яна, обещавам, че няма да ти се карам. Помисли си отново и ми кажи пак какво наистина се случи.” След малко детето осъзнава грешката си и признава, че то е съборило цветето. Яна трябва да почисти бъркотията и няма да гледа телевизия този следобед. Въпреки наказанието майката на Яна се опитва да й покаже колко много цени честността на дъщеря си. Така тя дава на детето си важен урок: да си честен, невинаги е лесно или удобно, но всички се чувстват по-добре, когато са искрени.

 

2. Справедливост: винаги давайте шанс на детето да поправи грешките си

 

На семейно събиране Ани и Марти, 4-годишни братовчеди, строят замъци от конструктор „Лего”. В един момент Ани събаря замъка на Марти и той започва да плаче. Бащата на Ани е свидетел на тази сцена и моли дъщеря си да се извини. Ани се извинява послушно. След това баща й я отвежда настрани и я пита защо е съборила замъка на Марти. Тя отговаря, че се е ядосала, защото неговият замък е по-голям. Баща й отвръща, че това не е извинение да събори замъка на братовчед си, но той разбира нейните чувства. След това я изпраща обратно да си играе.

 

 

Реакцията на бащата е сходна с реакциите на родителите, щадящи психиката на децата си. Той иска дъщеря му да идентифицира и изрази чувствата си и да разбере защо е постъпила по този начин. Това е добре, но не е достатъчно. За да помогнете на децата си да изградят чувство за справедливост, накарайте ги да поправят своите бъркотии. Например, бащата на Ани, можеше да й предложи да помогне на Марти да построят отново замъка или да му донесе бисквитка, за да се извини.

 

За децата е много лесно да кажат само „Съжалявам!” и дори не се замислят къде точно са сгрешили. Когато детето поема инициатива, за да се извини, осмисля какво точно се е случило. Ако вие знаете, че детето ви е постъпило зле с някого, помогнете му да се реваншира по някакъв начин – да даде своята играчка, ако другата е счупена, да нарисува рисунка, за да се извини, и т.н. Като окуражавате детето си да прави подобни жестове, го учите да се отнася справедливо с другите хора. Това е много важна ценност, която ще му е от помощ във всички бъдещи взаимоотношения.

 

3. Решителност: научете детето да не бяга от предизвикателствата

 

Решителността е ценност, която може да изградите от много ранна възраст. Най-лесният начин да го направите е, като избягвате да хвалите децата излишно и винаги им давате честното си мнение, разбира се – по деликатен и подкрепящ начин.

 

Друг начин да помогнете на децата да развият своята решителност е да ги окуражавате да правят неща, които са трудни за тях и да ги похвалите след това. Ако синът ви например е срамежлив, насърчете го да разговаря с други деца на детската площадка, или пък ако е избухлив – научете го да си поема дълбоко въздух и да брои до 10, за да се успокои. Поздравете децата, когато постигнат нещо, което е било трудно за тях. Детето, което чува „Браво на теб, знам, че това беше наистина трудно!”, става още по-решително благодарение на подкрепата, която получава.

 

 

4. Загриженост: научете ги да мислят за чувствата на другите.

 

Анелия била притеснена, защото всеки път, когато отиде на пазар с дъщерите си – на 3 и на 4 години, те започват да се карат и плачат. „Накрая им казах, че трябва да измислим начин да пазаруваме, така че никой да не се чувства разстроен.” Анелия попитала момичетата как да превърнат пазаруването в приятно занимание за всички. По-голямата дъщеря предложила да си носят закуски от къщи, за да не искат да хапват от покупките по време на пазаруването. А по-малката казала, че тихичко ще си пее само, за да се чувства щастливо. Момичетата запомнили своите предложения и следващия път пазаруването в супермаркета било много по-спокойно. Когато си тръгвали от магазина, по-малкото момиче попитало: „Сега разстроена ли си, мамо?” Майката отговорила, че се чувства добре, и отбелязала колко е хубаво, че не е имало никакви спорове и караници.

 

 

Всички тези малки упражнения по решаване на проблеми помагат изключително много на децата да бъдат по-съобразителни. Така те виждат, че думите и действията могат да накарат друг човек да се усмихне или да се почувства по-добре, и разбират, че ако са мили с някого, този човек също ще е мил с тях.

 

5. Любов: изразявайте обичта си!

 

Ние обикновено мислим, че децата изначално са любящи и щедри с чувствата си. Това е вярно, но за да продължат да показват своята обич, те трябва да чувстват, че получават същото. Стряскащ е фактът, че след вашия дълъг работен ден, последното, което детето очаква да чуе от вас, е „Обичам те.” Показвайте своята обич и привързаност към детето си, както и към другите си любими хора! Споделяйте на своите деца колко много обичате както тях, така и другите си близки. Не позволявайте да премине и един ден, без да изразите любовта си, особено към децата. Показвайте я по необичайни начини – сложете бележка в кутията за обяд или на огледалото в банята. Прегръщайте ги без причина! Не позволявайте на ежедневието да убие любящите и мили жестове. Колкото повече казвате на децата си, че ги обичате, толкова повече ще чувате, че и те ви обичат. Колкото повече целувки и прегръдки им давате, с толкова повече любов ще бъде изпълнен домът ви! Едно от най-хубавите неща е да научим децата си да изразяват свободно своите емоции – към нас самите и към другите важни хора в живота им.

 

По идея на: http://www.parents.com/parenting/better-parenting/advice/5-values-you-should-teach-your-child-by-age-five/

 

 

 

Този сайт използва "бисквитки". Ако продължите да използвате сайта вие се съгласявате с употребата на "бисквитки". Научете повече.
x