Как да подготвим децата за училище?

„Не е задължително обучението да е досадно - играта също е форма на обучение. Но е необходимо постоянство и затова ролята на родителите е много важна.”

 

деца

Лятото е почти към своя край, отпуските свършват и септември чука на вратата. Наближава времето, когато малките палавници отново ще се запътят към детските градини и училищата. Как да ги подготвим за това и как да сме максимално полезни, разказва Емилия Найденова – възпитател, педагог и родител. С нея разговаряхме за това, как да разпределим времето на децата между играта и ученето и как да превърнем обучението в приятно занимание.

 

 

Емилия Найденова, преподавател в начален курс, сподели своите наблюдения от практиката, които се припокриват с тези на Яна Алексиева – детския психолог, с когото обсъдихме същите въпроси. „Не е задължително обучението да е досадно - играта също е форма на обучение. Но е необходимо постоянство и затова ролята на родителите е много важна. Знам, че е трудно, но са необходими много занимания с децата.”

 

Трябва да се отделя по един час

 през ваканциите и почивните дни за обучение.

 

За да усвоят по-лесно новата информация, децата имат нужда да я затвърдят и у дома. Така ще им помогнем и да са по-подготвени за работата в училище. За съжаление, ние като родители понякога абдикираме, но е много важно да работим с децата вкъщи и да притежаваме и други книги освен тези, които използват в училище. Добре е да се избират книги, които развиват логическото мислене на децата, учат ги да разказват, обогатяват речта им и развиват чисто технически умения като фина моторика на ръката, например. Повечето малчугани не разполагат с богат речник. Трябва много да разговаряме с тях, за да се научат да се изразяват.“

 

Според Емилия Найденова един от най-добрите начини да обогатим речника на нашите деца е четенето. Един от основните проблеми е това, че децата приемат четенето като задължение, „и това е само наша грешка, на родителите.  

 

Ние може би не им обясняваме достатъчно добре,

че книгата е най-добрият приятел на човека.

 

За да свикнат децата ни с присъствието на книгите в живота си, трябва много да им четем още от ранна детска възраст. А от първи до четвърти клас, когато вече могат да четат сами, трябва да търсим различни начини да им покажем, че книгите са и забавни. В училище се стремим да ги научим да четат гладко, спазваме образователните изисквания. Но вкъщи всичко това може да се упражнява по забавен начин. Ние казваме на родителите преди лятната ваканция, че е много важно децата да не спират да четат, за да поддържат четивната си техника. Трябва да прочетат през лятната ваканция поне три книжки – по една всеки месец. Може детето само да ги избере, важното е да не спира да чете за толкова дълъг период от време.”

 

Има много дейности, които са забавни и не изморяват децата, а заедно с това поддържат уменията им, усвоени в училище. Целта на издателство „Фют“ е да създаде книги, които по увлекателен начин образоват децата.

 

Оцветяването е едно от заниманията,

което им помага най-много.

 

То не ги изморява, забавно е, развива моториката на ръката, ориентацията в пространството, усещането за цветове, следването на модели. Дребните  елементи в моделите за оцветяване, например, са много полезни за по-големите деца, защото  чрез тях усвояват финото движение на ръката и се учат да регулират натиска на молива върху хартията.

 

Ето, например, книгата „Безопасното движение” – оцветявайки. Детето влиза в конкретна ситуация и се учи как да се движи безопасно по улиците  – кога и накъде да се обърне, като пресича и т.н. След като детето е оцветило картинките и е разгледало детайлите, може да го попитаме какво му е направило впечатление, на какъв светофар се пресича и по този начин ще му помогнем да развива уменията си да описва и разказва.

 

 

Реденето на пъзели от  стикери също развива  цветовата ориентация и  ориентацията в   пространството. Децата се   затрудняват от  упражнения, в които трябва   да допълнят частите и да  сглобят картинка,  следвайки логическа  последователност. Затруднява ги и връзката  между цифра и количество.  Например детето може да  преброи три заека, но не  може да свърже тези три  заека с цифрата три.

 

 Книгите за игра също са много полезни за работа в тази посока. Важно е те да грабнат децата – динозаври, принцеси, дворци, извънземни – това са любимите им теми. Докато децата сглобяват моделите на героите,  се забавляват, но едновременно с това се и се учат. След като направят моделите, могат да измислят история или своя игра и по този начин ще развият въображението и речника си. Ролевите игри ги учат в каква среда живеят и изграждат социална компетентност. Заедно с това игровите книги позволяват няколко деца да играят едновременно и да измислят различни ситуации. Екипната работа е изключително важна. За да изпъкнат индивидуалните им характеристики, децата трябва да работят в екип с другите. По този начин ние като учители по-лесно можем да преценим на кое дете с какво да помогнем. Това се случва най-лесно с помагала, чиито теми са близо до ежедневието на децата и в които има по-малко текстове и повече картинки. Точно затова този тип помагала са толкова полезни – те предават знанията, заложени в програмата от МОН, по достъпен и забавен начин.

 

 

 

Това е допълнителна литература,

която по много по-увлекателен начин предава същите знания. 

 

 

Успехи се постигат чрез целогодишно обучение. В клас то е в рамките на изискванията на МОН, но вкъщи могат да учат чрез игра. След оцветяването и сглобяването на картинки от пъзели като начален етап идват лабиринтите, за които много често трябва да помагаме на децата. Свързването на пунктири или числа, за да се получи определена картинка, също е много важно, но ги затруднява, защото все още трудно се ориентират в последователността на числата. Едно от най-полезните занимания е очертаването на шаблони и на всичкото отгоре е много забавно. Защото в началото детето не вижда картинката, но след това се оказва, че сам само е нарисувало куче, например. Така децата се учат да следват модел, което е сериозен проблем в началното училище.

 

 

Родителите и учителите трябва да работят заедно в процеса на обучение на децата. Всеки от тях има важна роля. Детето учи постоянно -  докато играе, докато се храни, докато се разхожда…  И дори когато го питаме съвсем обикновени неща като: „колко доматчета има в салатата, а ако изядеш, едно колко ще останат”.  

 

 

 Визитка:

Емилия Найденова завършва Начално-училищна педагогика в СУ „Св. Климент Охридски” през 2007 г. Досега 5 години работи като възпитател, а от тази година ще води първи клас в 125 СОУ „Проф. Боян Пенев”. Освен педагог тя е и родител. Черпи знания за работата с деца и от опита си с осемгодишния си син и шестнайсетгодишната си дъщеря.

 

Този сайт използва "бисквитки". Ако продължите да използвате сайта вие се съгласявате с употребата на "бисквитки". Научете повече.
x