Представяме ви пет „Истории с Крачета” - новата книга на Цвета Брестничка. А защо палавите крачета избраха Цвета Брестничка да разкаже за техните приключения и Стелияна Донева да ги илюстрира, четете в интервюто на художника и автора?

Цвета Брестничка е от хората, които никога не скучаят – ако не гони дракони, за да ги снима, ще проверява кога вулканът ще се разкашля. Обича да чете и да заплита истории за деца и внуци. Авторката на „Небивалиците с буквите от А до Я” е добре позната  на децата с приказките в стихове от поредицата  във „Вълшебната гора”, „Меченцето Оги разглежда света” и „Приказка за малката лопатка”. Може би затова палавите Крачета избраха Цвета Брестничка да разкаже за техните приключения!

1.Какви крачета обичаш да срещаш по пътя си?

Обичам крачета, които летят насреща ми от радост. Обичам и такива, които тичат към нещо, което са открили, а аз едва ги настигам. Обичам бавни крачета, които ровят в пръстта, обръщат всяко камъче или шишарка по пътя, обикалят всяко охлювче… Обичам ги босички – да усещаме заедно тревата, пясъка, че и някое трънче тук-там… Или пък обути – може да се повъртим кокетно на токчета, но може и да си припомним къде сме обелили носовете на старите обувки… С други думи, обичам крачета. Всякакви!

2. Какво обичаш да обуваш?

Обичам леки удобни обувки за дълго скитане – да ги забравя, щом ги сложа на краката си. Да се побират в малка раница, когато реша да ходя боса. Да не мисля за тях, но да са там, когато ми потрябват. Не че обичам, но освен тях винаги имам приготвен и поне един чифт обувки за официални случаи. Никога не се знае какво ще срещне човек по пътя си.

3. А къде разхождаш своите любими обувки?

Предпочитам места, където няма тълпи. Не обичам да ми настъпват обувките.Искам да мога да си представям, че тук преди мен човешки крак не е стъпвал – дори да не е точно така, пак е много вълнуващо. А също така обичам да вървя по стъпките на литературните герои – независимо дали тримата мускетари, Робин Худ или пък Пау Ама – и да си ги представям в местата, описани в книгите. Така светът се разширява с още една реалност.

4. Когато пишеш за деца, налагали се да „влизаш” в техните обувки?

Като повечето деца и аз плетях крака, покатерена на токчетата на майка ми, а и с татковите обувки съм се препъвала из коридора вкъщи. И хем се чувствах голяма като тях, хем дълбоко в себе си знаех, че още не съм пораснала достатъчно за тези обувки. И сега, с децата, се чувствам по същия начин – влизането в света им ме изпълва с радост и малко гордост, че съм допусната, но никога не забравям, че не съм дорасла за техните обувки.

5. Кои детски стъпки и постъпки ти допадат най-много?

Стъпки и постъпки – колко близко звучат... Ние, възрастните, често сме готови от една постъпка да лепнем на детето етикет: този е умен, онзи е мързелив, третият е смел, петият е безотговорен… И забравяме, че всяка постъпка е само стъпка по пътя на детето. Този път не е начертана права линия, той криволичи, изследва възможности. Обичам да следвам стъпките на малките откриватели на света. Вярвам, че ако имаме търпението да разчитаме следите, които водят до една или друга постъпка, можем да помогнем на детето да се научи да избира здравите места, на които да стъпи.

Стелияна Донева

Казвам се Стелияна Донева и съм художник и илюстратор на свободна практика. Завърших Националната гимназията по приложни изкуства в София и Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" със специалност „Графика“. Голямата ми любов винаги са били детските книги, техният невероятен свят от думи и образи. Работата ми като художник на детски илюстрации е начин да се докосна и да преживея фините състояния на човешката душевност. Доброто, красивото, радостта и скръбта. Мечтите и копнежите на детето са неподправени и чисти.

Децата са богатство. Те ни връщат към изгубените усещания за живота и вярата в Доброто.

1. Когато рисувате за деца, налага ли се да „влизате” в техните обувки?

И да, и не! Като си събуя възрастните обувки, и готово, вече съм като тях.

2. Как бихте обяснили на чифт палави детски крачета с какво се занимавате?

Рисувам къщи, дървета, кучета, котки и други животни. Както и майки, татковци и деца. Те участват в различни интересни истории.

3. Какви крачета обичате да рисувате? Бавни, бързи, обути, събути?

Детските крачета са винаги бързи. Може да са събути и тогава изглеждат сладки и пухкави. Може и да са обути, с вързани или развързани връзки - без значение. Винаги са сладки и на старт за приключения!

4. По чии стъпки се изградихте като художник?

По стъпките на Красивото и Доброто.

5. Вашите любими обувки са…

Тези, които ми дават суперсила. С тях мога да обиколя света. Мога да премина през трудности и опасности. Да прескоча препятствия, да изкача планини. С тях се чувствам по-висока, по-сигурна по-цялостна...