ЛИЛЯНА ДВОРЯНОВА
Представяме ви Лиляна Дворянова с пет въпроса, изскочили от джобчето на Малчо...
- Лили, ти си автор и художник на „Приказка за Малчо и майка му, която се побираше в джобчето му”. Как започна тази необикновена история: от четката, или от словото?
- Чувствам се повече художник, отколкото писател. Идеите идват при мен като картини и усещания и доста по-късно успявам да ги ословеся и да ги подредя в някакъв сюжет. Така и в приказката за Малчо в началото се появи образът на мъничката майка. Мисля, че сцената, която нарисувах първа, беше домашното море в банята, заедно с Малчо. После се опитах да си представя как минава един обикновен ден, ако майка му е голяма, колкото чаена лъжичка – как му приготвя храна, как простира дрехите му, как му чете приказка… И чак, когато натрупах известен брой картини, започнах да добавям думи. Предисторията за смаляването на родителите беше написана последна, чак след като нахвърлях голяма част от историята на Малчо и майка му.
Всеки път, когато рисувам, откривам нещо ново.
Докато рисувах илюстрациите за Малчо, трябваше да определя какви са реалните съотношения между майката - голяма, колкото чаена лъжичка, и останалите предметите в къщата. Един ден извадих черпаци, буркани чаши, купички и една чаена лъжичка и ги наснимах и… тогава дойде изненадата. Представите ми за предметите въобще не съответстваха на реалността. Например, бурканът и чашата са ми се стрували много по-големи, отколкото са в действителност, може би, защото събират разни неща, докато лъжиците и черпаците са ми се стрували доста по-малки, отколкото са. Имах чувството, че преоткривам света на предметите – съвсем като дете.
- Нарисувала си с думи и илюстрация един прекрасен образ на съвременната Палечка и нейния малчуган. Вдъхновяват ли те класическите приказки или предпочиташ съвременните истории?
- Обичам приказки за крале и принцеси, юнаци, змейове, джуджета… и до днес много обичам да чета фентъзи. Вълшебният свят ме привлича, но не е задължително вълшебството да се случва само там, то може да се вплете и в една съвременна история – не всяко вълшебство е явно, може да ни се яви като очудняване на света. Затова и всяка история, която ме кара да преживея света като чудо, ме привлича. В приказката за Малчо са забъркани съвсем съвременни неща – учени, астронавти, научни експерименти, но обръщането, при което родителите стават мънички, а детето - голямо, ни кара да видим света като вълшебно място…
- С кого от великолепните герои на книгата би желала да прекараш един ден? С Малчо, или с мъничката майка?
- Бих искала за известно време аз да съм мъничка и двамата ми синове да ме държат в шепите си и да се чудят и маят какво ще правят с такава мъничка майка – кой ще наготви, кой ще им събере чорапите и ще пусне пералнята???? И вместо котаракът ни Мърко да се изляга върху мен, бих искала аз да си полегна върху неговия пухкав корем.
- Кое е най-важното, на което учи „Приказка за Малчо и майка му, която се побираше в джобчето му”? Какво според теб ще открият малките и каква философия ще разчетат големите?
- Мисля си, че майките лесно ще се открият в образа на мъничката майка, защото със сигурност всеки родител понякога се е чувствал мъничък, недостатъчно справящ се в очите на околните, а и в своите собствени, а и всички знаем, че ежедневните и съвсем обикновени грижи, понякога могат да ни изглеждат като невъзможни задачи, за които е нужна специална изобретателност и усилие… Но ми се иска също така детето да усети, че майка му не просто даденост, а човек със свои си страхове, желания, радости и трудности, който расте заедно с него…
Това е история за обичта и грижата, която ни кара поне за момент да погледнем близките си сякаш са мънички - едва колкото чаена лъжичка, и да осъзнаем, че грижата им към нас не е даденост, а плод на тяхната любов.
- Какво ще пожелаеш на малките и големите читатели на издателство „Фют”?
- Да успяват да видят близките си така сякаш могат да ги вземат в шепите си и да се удивляват на тях като на чудо. Но също така им пожелавам и обратното - самите те да могат да се преживяват като мънички, а света - като голям и чуден…
Лиляна Дворянова е художник и илюстратор, работи в области на визуалното изкуство - живопис, графика, фотография, концептуални форми, илюстрация и графичен дизайн. Притежава магистърски степени по философия и графичен дизайн, както и докторска степен по педагогика на изобразителното изкуството.
Има над 20 участия в сборни изложби на съвременно българско изкуство у нас и в чужбина, илюстрирала е учебници и книги.
„Приказка за Малчо и майка му, която се побираше в джобчето му“ е най-новата авторска книга на Лиляна Дворянова.
За нея е създаден специален трейлър, който можете да видите тук:
https://www.youtube.com/watch?v=Aus3hhqu9-c
A тук можете да видите красивите и забавни истории за художници и картини от проекта й „Приказки по картини“: