Джиго се завръща...

„Приключенията на Джиго“  е една от емблематичните книги на обичаната от децата писателка Юлия Спиридонова. За първи път книгата е издадена през далечната 2003 г., а сега се появява с нови илюстрации и допълнена с нови истории.

Юлия Спиридонова

Един от най-любимите автори на съвременните български деца определя себе си с три думи: щура, мъдра, срамежлива и разказва за тайната съставка, която вплита в историите си...

Юлия Спиридонова е написала много книги за деца и тийнейджъри, спечелила е много награди. Смята, че всичко това се дължи на фалшивите ѝ мустаци! Но дали само на тях? Ето какво сподели тя за Джиго, за писането и за нишките, които свързват книгите й.

1. Джиго преди 20 години и сега – има ли разлика?

Джиго уж трябваше да е пораснал, вече да е станал млад мъж, сериозен човек, който не се занимава с приказки. Оказа се, че читателите още го помнят и обичат и може би заради това той никак не се е променил. Много ми е приятно да си представям, че някогашните малки читатели и слушатели днес ще четат книжката на своите деца.

2. Имаш зад гърба си множество книги за деца и тийнейджъри, множество награди, номинации за наградата Астрид Линдгрен… - тежат ли тези признания или ти дават увереност?

Най-скъпи и най-важни са ми писмата и срещите с читатели. Те ми дават криле. Но дори тези сърдечни и мили писма тежат, тежат и книгите, и наградите… По едно време много се уплаших - ще се справя ли със следващото предизвикателство, което съм си наумила, няма ли да разочаровам читателите си? Толкова се стреснах, че спрях да пиша. После си спомних как се появиха първите ми книжки и как се забавлявах тогава. Реших, че съм станала прекалено сериозна, че някъде по пътя съм загубила радостта от работата. Успях да си я върна и сега съм убедена, че именно тази радост е това, което привлича читателите към историите ми. Тя наднича зад думите, тя е онази магическа тайна съставка на вълшебната смес.

3. Има ли нещо, което свързва всички написани от теб книги?

Написала съм смешни приказки, шантави приказки, поетични приказки, приключенски романи, детективски романи, трагикомични романи за тийнейджъри на трудни теми и дори книга по операта “Вълшебната флейта”. Цял чувал, пълен догоре! Това, което връзва чувала, е една червена нишка, която (както казва горската вещица на краставото жабче в “Каква магия крие се в снега”) не е просто някаква нишка, а обич.

Станимира Петрова - Художник, философ  и мечтател в действие

Станимира Петрова по образование е философ, но рисува, откакто се помни. Последните десет години рисуването се превръща в професия за нея. За щастие, философията продължава да си вре носа навсякъде и присъства в илюстрациите й много често.  Ето какво разказва тя за рисуването, за думите и образите и, разбира се, за философията.

1. Какво ти даде работата върху илюстрациите за „Приключенията на Джиго”?

 Даде ми възможност да погледна през очите на друг творец, да се потопя в един нов, приказен свят. Беше също предизвикателство да облека думите в рисунки и заедно с това да отворя вратата на фантазията за читателя, за да може да доизмисля и надгражда историите за малкия Джиго.

2. Как се случва магията да облечеш думите в образи?

Мисля, че това е нещо, което всички правим, когато попаднем на вълнуващ и добре написан текст. Истинската магия е в думите, които създават образи. А за мен остава удоволствието да споделя начина, по който съм ги видяла.

3. Философия, чаени истории, илюстрации… - коя е пресечната точка между тях?

Философията! Тя може да бъде навсякъде, задавайки най- важните въпроси за смисъла, за свободата, за истината. Изкуството е един от начините да отговорим на философските търсения. То е универсален език, който по достъпен начин може да поднесе тези въпроси дори на най- малките.