20 март - Международен ден на приказката

На 20 март, точно на прага на пролетта, в цял свят се отбелязва Денят на приказката. Празникът възниква в Швеция в началото на 90-те години на миналия век като ден на разказвачите на приказки, но постепенно се разпространява и става по-известен като Международен ден на приказката. Днес в много страни се организират събития, посветени на приказките и техните разказвачи. На 20 март гласовете на разказвачите от цял свят се обединяват, за да споделят – всеки на своя език, магията на приказната история. Всяка година се определя тема на празника. За 2021 г. тя е „Ново начало“.

Защо са важни приказките?

Приказките съществуват във фолклора на всички народи. В различни краища на света, отдалечени понякога на хиляди километри едни от други, има вълшебни приказки с поразително сходни истории. Но независимо къде са се родили, те са събрали и съхранили житейския опит на човечеството. Така са придобили вълшебна сила – обучителна и развиваща, която им отрежда незаменима роля в социализацията на децата. При това тяхното влияние е ненатрапчиво и неусетно. Нравоучителните наставления бързо уморяват децата, а и често са недостъпни за тяхното възприятие. Децата мислят образно и за тях е по-лесно да си представят приказните персонажи и да възприемат простите житейски истини чрез примера на приказните герои.

Приказките са като пътеводител в света на човешките взаимоотношения. Те учат децата да различават доброто и лошото, разкриват им важни общочовешки морални ценности и житейски противопоставяния, като благородство и подлост, храброст и страхливост, богатство и нищета, честност и измама, скромност и тщеславие… и изобщо всичко, което изпълва живота ни. Така полагат основата на духовното и нравственото развитие на личността на детето.

Докато слушат приказката, децата се отъждествяват с героите, преодоляват трудности и съпреживяват заедно с тях. Така детето открива нови емоции и чувства за себе си, самоопознава се и придобива нов социален опит. Действията на героите са като указатели, по които детето се ориентира за собствените си поведенчески програми – как да постъпва, когато по пътя са възникнали препятствия, когато някой го е помолил за помощ, когато някой го е излъгал или обидил.

Логичният ход на събитията в приказката позволява на детето, като съпреживява опита на героите, да научи, че поведението и постъпките им си имат и причини, и последствия. Приказките предоставят на детето възможност не просто да види и разбере алтернативни модели на поведение в различни ситуации, но и да оцени последиците, до които те могат да доведат (Медената питка, проявила непредпазливост в общуването с непознати, се озовава в устата на Лиса; героят, помогнал на изпаднал в беда, се сдобива с верни помощници и приятели).

Приказните герои преминават през преживелици и преодоляват препятствия, които понякога са страшни – буйни реки, мрачни гори, срещи с чудовища. От страшните моменти в приказките детето се учи да се противопоставя на страха, разбира, че е способно да го преодолява. Така психиката му получава известен имунитет към страха и детето се подготвя за сблъсъка с реални ситуации.

Щастливият край

Всяка приказка има щастлив завършек. Това оказва силно въздействие върху детето – създава му усещане за защитеност, въоръжава го с позитивна нагласа и с разбирането, че несгодите и трудностите ще са естествени спътници в живота му, но са нещо, което то ще е в състояние да преодолява. Успешното преминаване на героите през изпитанията и щастливият край на историята окуражават детето, че ще успее по пътя си.

Прочети ми пак!

Вероятно на всеки родител се е случвало детето да настоява една и съща приказка да му бъде четена отново и отново. Така то удовлетворява потребността си да усеща, че животът му е стабилен и предсказуем. Детето добре знае финала на историята, но иска да го чуе още веднъж и още веднъж, за да се убеди, че всяко нещо в живота му е на своето място. Затова, за да се чувства детето уверено и спокойно, не се дразнете, а прочетете любимата му приказка толкова пъти, колкото иска.

И още ползи

Четенето на приказки дава криле на въображението и фантазията, обогатява речниковия запас, развива езиковите умения и любовта към книгите. Тъй като литературният език е по-сложен от разговорния, детето се научава да се съсредоточава и да задържа вниманието си. Проследяването на диалозите и на хода на повествованието развива словесно-логическата памет. Разговорите за героите и случките в приказката учат детето да изразява своите емоции и мисли, а това развива умението му да общува. Детето, което възприема текстовете, когато му се четат, по-лесно ще усвои самостоятелното четене с разбиране.

И най-важното – четенето на приказки е развлечение за детето, носи му удоволствие от общуването с родителите и укрепва връзката му с тях.

Време е за приказки!

Приказка може да донесе полза, ако бъде прочетена в подходящия момент и в подходящата възраст, както и ако възрастният я обсъди с детето и не го  оставя със стаени в себе си въпроси и страхове. Ако при четенето на някоя приказка детето изпитва дискомфорт или не желае тя да му бъде четена, не настоявайте. Преглеждайте всяка нова приказка, за да прецените дали, кога и как да я предложите на своето дете.

Коя е любимата ви приказка? Прелистете книгите с приказки у дома, гушнете детето и заедно се насладете на вълшебството и мъдростта, които са пренесли през вековете. Международният ден на разказвачите и приказките е веднъж в годината, но удоволствието от споделената с детето приказка може да е всеки ден.

Подарете си приказка!