Създателите на „Небивалици с буквите от А до Я“

Цвета Брестничка

Разказвач на бивали и небивали истории

 

Цвета Брестничка е разказвач на бивали и небивали истории, вдъхновени от преживяванията с 4-те й деца, растящите внуци и обиколките на света с раница на гръб. Автор е на книги с пътеписи за далечни и странни места и на приказки от поредицата „Във вълшебната гора“ на издателство „Фют“. Когато не пътува или не пише книги, с работата си в „Асоциация Родители“ помага на училището и родителите на намерят общ език.

 

- Опишете се с 5 думи!

 Пътища, букви, деца, родители, смешки

 

- Опитвате ли се да поглеждате света през очите на децата, за които пишете?

 Опитвам се да преживявам света като децата – за тях всичко е истинско и възможно. Животните говорят, сенките дебнат, буболечките са пратеници на добрата фея, а с една-единствена пръчка можеш да омагьосаш или размагьосаш целия свят, да промушиш дракона в сърцето или да боядисаш къщата от горе до долу в цветовете на дъгата. Надявам се един ден всички възрастни да се научим на критично мислене, но заедно с това да не губим усещането за безкрайната пъстрота на този свят.

 

- Кое от детския свят ви вдъхновява най-много?

 Искреността и пълната отдаденост на това, което правят. Смехът на децата е заразен, защото е истински, сълзите извират от най-дълбоките кътчета на сърцето, а когато правят нещо което им е интересно, забравят за глад, умора, че даже и да идат до тоалетната.  Да живееш живота си по този начин е най-вдъхновяващата перспектива.

 

- Ако не бяхте писател, каква щяхте да бъдете?

 Това, което съм – майка и баба, която забавлява децата и внуците с измислени истории. Дали ще са записани, или не, те живеят някъде наоколо, бълбукат около нас и чакат да бъдат уловени, за да получат истински живот. Историите стават истински, когато има кой да ги разказва и кой да ги слуша.

 

- Кое е най-трудно в работата ви?

Да разплета кълбото на всяка история. Обикновено успявам да я уловя за някое крайче и започвам да следвам нишката, но тя се оплита, връзва се на възли, спъва ме и работата не върви. Трябва доста да повъртя историята оттук-оттам, докато всичко се намести и тръгне гладко. Но пък всичко това е много интересно.

Албена Каменова

Художник, илюстратор и мечтател на свободна практика

Казвам се Албена Каменова Йорданова. Родена съм на ден, в който жената е празник - на осми март в гр. Плевен. Но ако празнуваме жената всеки ден, това значи, че всеки ден е мой ден рожден ;)

Учила съм в художествената гимназия „Дечко Узунов”, гр. Казанлък. Едно много специално и обичано от мен място. Там срещнах прекрасни преподаватели, на които дължа много. Продължих творческият си път в НХА ”Николай Павлович” със специалност „Книга и печатна графика”. Там любовта ми към книгата като към живо същество намери своя дом.

Дълги години работих в сферата на графичния дизайн. А в момента съм художник, илюстратор и мечтател на свободна практика. Сега се чувствам в свои води и най-голямото ми удоволствие е да рисувам за деца, защото това е моят свят.

 

Опишете се с 5 цвята!

Зелено за очи.

Черно за вежди.

Оранжево (не съм рижава, но много бих искала) за коса.

Червено за усмивка;

И голяяяямо розово петно, което ме приютява като прегръдка. Винаги се чувствам като нещо розово и голямо, като барбарон, който сменя формата си.

 

Опитвате ли се да поглеждате света през очите на децата, за които рисувате?

Да, това може би е основното, което се опитвам да направя, когато рисувам за деца. Ставам дете и се радвам на света като за първи път.

 

Кое от детския свят ви вдъхновява най-много?

Любопитните детски очи, които попиват всичко от заобикалящия ги свят.

Обичам да наблюдавам децата, докато играят, докато се смеят, докато изследват света…

 

Ако не бяхте художник, каква щяхте да бъдете?

Сладкарка :)  Щях да правя торти като приказки. Мисля, че всяка сладка или курабийка щеше да има свое собствено личице и усмивка :)

 

 

Кое е най-трудно в работата ви?

Най-трудно е, когато ръкопис се озове в ръцете ми и от него трябва да направя книга, която да има свой собствен облик. Чрез думите да усетя първо автора, след това да превърна думите в образ и да погледна с детските очи на всичко това. То е, като да потопиш лице в морето и да видиш, че под повърхността има цяла нова вселена със живи същества и всяко има сърце.

 

Този сайт използва "бисквитки". Ако продължите да използвате сайта вие се съгласявате с употребата на "бисквитки". Научете повече.
x