Д-р Цветанка Маринова е гост-автор в рубриката ни „За родители” тази седмица. Една от темите, които тя разработва през годините е как да помогнем на децата да бъдат самостоятелни и отговорни. Ето и нейните съвети:

За да бъдат децата ви по-самостоятелни и отговорни

„Дървото се превива, дорде е младо” - тази българска поговорка напомня за необходимостта от родителски “уроци” по отговорност още от най-ранна възраст. Ако отлагате това всеки път, когато децата са проявили небрежност, разпиляност или егоизъм, рискувате да отгледате егоцентрични и неорганизирани личности. Предаганите идеи биха могли да бъдат полезни, съобразени с индивидуалността на детето и възрастта му.

1. Започнете да оставяте децата да правят нещо самостоятелно, докато са още малки, дори още на 2-3 годишна възраст. Забелязали сте с каква гордост и усмивка малките се заемат да правят нещо като възрастните. Бъдете търпеливи, окуражавайте децата колко добре “работят”.

2. Акцентирайте върху постижението на детето, върху уменията, които е проявило. Специално подчертавайте това, което ви е харесало. Така то ще продължава да го прави и занапред.

3. Избягвайте парични и материални награди или условия, за да свърши детето някоя задача в къщи самостоятелно. Ако децата са фиксирани само върху това, какво ще получат, те ще развият едностранни критерии за ценностите в работата.

4. Показвайте отговорност и активност пред децата. Те ще се учат от вас, ще ви подражават и харесват.

5. Говорете с децата какво е това да носиш отговорност, обсъждайте ситуации от техния детски опит, от приказките или видеото.

6. Оставяйте ги отрано да вземат решения, съобразно възрастта и ситуацията. Поощрявайте ги: “ти можеш, ти сам избери, сам прецени”.

7. Негативният опит също учи - оставяйте децата понякога да грешат. Ако ги спасявате всеки път, когато им е трудно, когато са притиснати, поради своя грешка, те няма да се научат да бъдат отговорни. Ще очакват винаги вие да решавате вместо тях и друг да поема отговорности вместо тях.

8. Потърсете друго мнение или информация как да възпитавате отговорност. Това е трудна задача и затова говорете с други родители или със специалисти по проблема. Това ще ви помогне да обогатите подходите и начините, по които можете да възпитате отговорно и активно дете.

9. Бъдете оптимисти, вярвайте, че децата ви са добри хора и им го казвайте, дори ако са сгрешили. Така те ще приемат за себе си това и ще оправдаят вашите очаквания.

Според д-р Цветанка Маринова успешното родителство се осъществява чрез две групи качества. Първата е свързана с проява и поддържане на обич, нежност, грижи, търпение, внимание и всяка друга форма на топла емоционална връзка. Втората група от необходими за възпитанието качества са изискванията, правилата, рамките, критичността и отстояване на договорените с детето форми на поведение, въвеждани от родителите. Балансът между тези две групи качества осигурява както грижовността на мама и тате, така и  дисциплинираността на детето.

Важно е да се знае, че темпът на детското развитие е индивидуален, различен при всяко дете. Затова нормативите и ориентирите са относителни. Добрият родител подпомага детето си в усвояването на нови дейности и постижения, като окуражава, подпомага, радва се на проявените качества на детето, а не само на крайния резултат. Важно е изискванията и критичността да се съчетават с търпение, оптимизъм и гъвкавост в подходите.

Не е препоръчително да се използва единствено материални стимули при децата, защото те нямат достатъчно социален опит и критерии за материалните ценности - кога, колко и защо. По-силен и устойчив възпитателен ефект имат както топлите подходи - прегръдка, проява на нежност, обич и др., така и публичната положителна оценка и похвала или демонстрация пред всички, поощрението, възхищението, доверието, надеждата и оптимизмът за по-нататъшни постижения. Никой не отрича елемента на материално поощрение, ако той не е единствена или доминираща форма на награда за успешни дела. Необходимо е съдържанието и размерът на наградата да са адекватни на възрастта, свършената работа и конкретната ситуация. Тук се въвеждат качества и ценности като справедливост, честност, умения за водене на преговори и спазване на договорености.  

Ако детето си спестява усилия и чака наготово, ще чуем: “мамо, ти прибери играчките, помогни ми да седна на люлката, обуй ми чорапките, завържи ми връзките” и т.н... Поведението и реакцията на родителите биха могли да са в следния регистър: “ти вече си голям/а, знам че можеш сам/а, спомни си, че си успявал/а, виж и другите деца сами правят това, браво, успя! “ и т.н.

Визитка:

Цветанка Маринова е доктор по психология, магистър по психология и педагогика, позитивен психотерапевт за деца и възрастни, фамилен терапевт. Действащ психотерапевт и консултант. Майстор-треньор по позитивна психотерапия (1993 – 2015 г.). Може да разгледате част от нейните публикации на блога й: https://cvetamarinovablog.wordpress.com/