Екатерина Митренцева споделя: „Морпурго ми стана особено близък заради способността да покаже чистата, предана обич между децата и животните.”

Месецът на известния автор Майкъл Морпурго е в разгара си и ние продължаваме да разговаряме с някои от хората, които познават текстовете му най-добре! Екатерина Митренцева също има важната задача да превежда Морпурговия език на български. Ето какво споделя тя за своя опит с книгите на Майкъл Морпурго.

 

Какви предизвикателства срещнахте в превеждането на книгите на Морпурго?

 

Най-голямото предизвикателство е да предам адекватно чувствителността на всяка от историите. Преди да се заема с превода, бях просто неизкушен читател на всяка от книгите. И във всяка от тях се срещах с нещо разтърсващо - силно и дълбоко. За преводача е трудно, когато един текст му остава чужд, но не по-лесно е, когато намери в автора голяма близост. Налага се да се бори не само с обичайните трудности и изкушения при превода, но и с опасността да не вплете неволно в текста и смисъл по собствено вдъхновение.

 

Как се чувствахте, докато превеждахте книгите на Морпурго? Някоя от тях предизвика ли по-силни емоции у вас?

 

Често усещах това, което наричат “буца в гърлото”. С риск да се повторя, ще кажа отново, че немалко предизвикателство за мен като човек беше да понеса емоционалното бреме на историите и да ги съпреживея. Приемах ги много лично. Морпурго ми стана особено близък заради способността да покаже чистата, предана обич между децата и животните. Заради умението да ни накара да се стреснем и да се замислим - а ние, възрастните какви сме и до какви безумия можем да стигнем. В този смисъл в мен винаги ще имат свое запазено местенце Антонио и теленцето Пако от “Черният призрак”, Берти и лъвчето от “Пеперуденият лъв”, Беки и агнето Малкия Джош от “Дневникът на Беки”.

 

Защо според вас текстовете са толкова въздействащи?

 

Защото носят важни послания, които не могат да те оставят безучастен. Защото учат на състрадание и човечност. Защото са написани талантливо.

 

Удачно ли е децата да бъдат запознати с европейската история чрез книгите на Майкъл Морпурго?

 

Вероятно задавате въпроса заради една от основните теми на Морпурго. Войната присъства в много от книгите му. Първата световна - в “Пеперуденият лъв”, Втората световна - във “Въпросът за Моцарт” и “Невероятната история на Адолфус Типс”, Гражданската война в Испания - в “Черният призрак”, войната в бивша Югославия във “Вярвам в еднорози”. В предговор или в послеслов Морпурго разказва за реалните исторически събития, които са го предизвикали да напише романите си. Разказът е ситуиран в конкретна историческа среда и фон на премеждията на героите са реални исторически събития - например евакуацията на Слаптън в Англия, за да могат да се проведат ученията за десанта в Нормандия, бомбардировката на селцето Сауседа, сринато и изгорено в началото на Гражданската война в Испания. Но книгите на Морпурго не са учебници по история. В учебниците войните се изучават надлежно - кой с кого е воювал, къде и кога са се провели сраженията, колко са жертвите. Тази статистика не занимава автора. Той се интересува от онова, което войната причинява на обикновения човек - как отнема дома му, как разпилява семейството му и преобръща живота му, Как съсипва милиони съдби. И от това как въпреки всичко човекът намира сили да преодолее травмите и да продължи напред. Историята в книгите на Морпурго учи на човечност и състрадание, на решимост да не приемеш безумието на злото и да не му се подчиниш. А от това днес имаме огромна нужда.

 

Коя от книгите, които сте превеждали, бихте подарили на любим човек и защо?

 

Всяка. Защото във всяка срещнах неща, които ме развълнуваха. А когато нещо те вълнува, винаги имаш нужда да го споделиш с хората, които обичаш, и да си говориш за него.

 

 

 

Този сайт използва "бисквитки". Ако продължите да използвате сайта вие се съгласявате с употребата на "бисквитки". Научете повече.
x